| |
Иисус Возкресе из мертвих , побеждавайки смъртта със смъртта Си, Той даде живот на всички които бяха в гроба.
По време на Светата Седмица 2004 ние преживяхме редица специфични събития. Поклонници пристигнаха от много страни, Европейски, Арабски лекари, както и екип от Скандинавски медици от Норвегия и Швеция които дойдоха с желание да проведат медицински изследвания и анализи върху Мирна за пет или шест дена. Присъстващи бяха и лекари от САЩ, Германия, Франция, Ливан и Сирия, а също и голям брой поклонници от Таити, Франция, Канада, Египет, Ливан, Йордания и други държави.
През 2004 година Празникът Възкресение Христово беше общ между всички Източни и Западни Църкви. В предишните години когато Празникът Великден е общ, раните на Нашият Господ Иисус Христос(стигмата) се явяват по тялото на Мирна. Ето защо очаквахме нещо да се случи и сега.
Поради това всички тези посетители искаха да присъстват и специално лекарите, които искаха да проверят достоверността и автентичността на тези събития. Няколко думи около медицинския екип, който пристигна първи. Това е Шведско-Норвежки екип воден от Доктор Кнут Квернебо. Те донесоха със себе си техния пълен комплект от научна апаратура за да проведат върху Мирна всички нужни изследвания- преди, по време и след появяването на стигматата, в случай, че се появи. Този екип искаше да изучи еволюцията на нервната й система, кръвната й картина, пулса и т.н...Те започнаха първоначалните си изследвания от Светата Сряда, след като задават на Мирна редица въпроси около нея, семейството й, както и преживяното от нея през изминалите 22 години.
На Велики Четвъртък, 8-и Април, в къщата преобладаваше красива обстановка, благодарение на присъстващите групи поклонници, които се молиха и пяха, всеки на родния си език, в топла и молитвена атмосфера. В 11 часа, отец Адел Теодор Кури, който току що беше пристигнал от Германияс група , подготвяща посещението на Мирна в Германия през Август т.г.-отпразнува Света Литургия, заедно със свещенниците Елиас Захлаоуи, Николас Бутрос, Жозеф Бесниер от Франция, както и Луи-Рене Ганион, който пристигна от Канада също с група поклонници. По време и след Светото Причастие, Мирна пя “Всичко, което трябва да издържа е дар от Тебе, О Господи”. След Светото Причастие, Мирна влезе в стаята си чувствайки умора. Тя седна на ъгъла на леглото си, за да може да участва в молитвата на хората отвън. Около 13:00 часа, Мирна започна да трепери, въпреки топлината в стаята от присъствието на многото хора. В този момент, Доктор Кнут измери пулса и изследва дишането й. Доктор Антоан Мансоур, хирург от Лос Анджелис (САЩ), Риад Ханна, хирург от Германия, Филип Льорон, Френски невролог, както и много други медици присъстваха в стаята по това време.
В 13: 17 Мирна започна да чувства болка, която постепенно превземаше цялото й тяло. По късно тя сподели-“болката се разпространяваше по тялото ми”. Трябва да се отбележи, че Мирна каза два пъти “ раната на
Сърцето Ми е достатъчна”. В последствие я попитахме какво има предвид, казвайки това. По-късно научихме, че по този начин Мирна е споделила Страданията на нашия Господ, разбирайки че значи ” раната на Сърцето Ми е твоя и това е достатъчно”. Пулсът на Мирна е стигнал до 130 удара в минута. Тя почувства болка от лявата си страна, главата и по цялото тяло. Болката беше ясно изразена в три основни части от тялото й: Първо, на лявата й страна, Второ, дишането й ставаше все по- тежко. Това е за първи път, когато е изпитала подобно състояние на болка. Трето, тя имаше силно главоболие, като че ли тежък предмет караше главата й да натежее. Около 14:00 часа Мирна произнесе с много тих глас три изречения, които чу от Господа. Въпреки, че все още чуваше гласовете на заобикалящите я, тя чу ясно и отчетливо думите на Иисуса:
Това е Изворът, от който всяка душа може да утоли жаждата си.
Раната на Сърцето Ми е Изворът на Любов.
Колкото до Раните (1), те са Ми причинени за престъпление което не съм извършил.
Бележка на преводача:
(1)Останалите рани
Мирна е уверена,че гласа й е бил познат. Тя разпознава, че е гласа на Иисус, но не е могла да види нищо. Не е забелязала светлината, която тя вижда обикновено, когато чува този Глас.
Същата сутрин Скандинавския медицински екип вече я е изследвал. Междувременно, в момента в който страничната рана се е появила (кръв прониква през блузата на Мирна), лекарят разбира, че нещо се е случило. Той повдига блузата й за да наблюдава раната и я е видял ясно- с размер 35 мм (3.5 см).
В този момент, всички напуснаха стаята освен петте лекари и двамата техни асистенти. Те проведоха всички важни тестове. След което напуснаха стаята ,за да се завърнат след един час. За да дадат възможност на Мирна да си отдъхне, отците Захлаоуи и Кури също напуснаха стаята и казаха на всички присъстващи отвън какво е произтекло, въпреки, че беше директно предадено на голям телевизионен екран извън спалнята й, за да може всеки един да види случилото се. Отец Елиас Захлаоуи преведе на Френски език Посланието дадено от Нашия Господ.
Бих искал да наблегна на факта, че целта на присъстващите лекари бе чисто научна. Те не бяха мотивирани от някакви духовни цели, нито пък изпратени от Църквата. Те бяха заинтересовани в изучаването на хора , получаващи стигмата. Те са наблюдавали, че някои от тези хора показват характерни болезнени симптоми по тялото си. Това, което те наистина разбраха в Соуфание е, че Мирна е обикновена, спонтанна, изпълнена с живот личност в отношенията си към хората и от гледна точка на преобладаващата атмосфера на общителност, любов и мир в която обитават както поклонниците,така и местните хора. Те със сигурност забелязаха, че в тази къща радостта, мира и Господнето Присъствие преобладават. Те също бяха изненадани, че болезнените симптоми, които обикновенно се проявяват на ръцете и краката, не са се проявили по тялото на Мирна.
Факт е, че само раната на лявата й страна се появи изключва някакви болезнени симптоми при Мирна. Искам също да подчертая следния факт: Д -р Кнут- ръководителя на медицинския екип дойде заедно с Датския Теолог, Д-р Нийлс Кристиян Хвидт. Те пристигнаха заедно в Дамаск. Д-р Хвидт вече е писал за Соуфание и е уверен в автентичността на Феномена. Целите на Д-р Кнут бяха чисто научни и медицински и изключваха всякаква религиозна мотивация. Неговата задача се състоеше в това да изследва физиологичните развития, което настъпват преди, по време и след стигматата, в случай, че тя се появи.
За отбелязване е, че единадесет-членния колектив пристигна на собствени разходи. Нито Университет, институция или хора поеха да покрият разноските по пътуването и настаняването им. Решението да присъстват в Соуфание за Великденските празници беше лично. Всички ние се уверихме в научните познания на медицинския екип избран от Др Кнут. Те специализират в различни области на медицината и психиатрията .
На Велика Събота, 10-и Април, служба беше отпразнувана около 11:00 сутринта. Тази служба, известна още и като “Издигане на Светлината”, беше последвана от молитви които продължиха до обяд. Междувременно разисках с Мирна различните събития от Велики Четвъртък. Около 15:00 часа, в Соуфание пристигна екип от Ливански лекари, поканени от Др Сами Томе(невролог и хирург). Др Томе пристигна късно вечерта на Велики Четвъртък и затова не успя да виде стигматата. Той беше разговарял с Мирна и изявил желание да види раната, добавяйки, че много лекари не вярват, че такъв феномен може да съществува. Мирна му показа раната си. Той тогава я попита: “ Взела ли си болкоуспокоителни за смекчаване на болката?” Мирна отговори накратко: " Ако тази рана не беше свръхнатурална, то болкоуспокояващите биха имали ефект, аз чувствам, че те са утеха за мен”.
Тази група се състоеше от четири лекари и двама членове от семействата им, които искаха да говорят с Мирна. Тя им каза: “ Нека да отидем на терасата , за да ви разкажа за Феномена и Явяванията”.
Мирна беше много изморена , но както всеки път , когато говори за Феномена или Явяванията на Богородица, тя събира достатъчно сили да се концентрира, да обясни, да привлече внимание и да слуша. След като приключи с обясненията, тя отново е както всеки един нормален човек-с всекидневните проблеми и трудности и т.н.
Медицинския екип заедно с Мирна отидоха на терасата, където тя им обясняваше всеки детайл и специално около началото на Феномена, развитието му, а също какво може да се случи в бъдеще. Те бяха много доволни от интервюто и благодариха на Мирна за вниманието. Сбогувайки се с тях, преди да тръгнат обратно за Ливан и докато тя слизаше по стълбите към предверието, миро покри лицето и ръцете й, както в случаите преди тя да влезе в екстаз.Мирна беше отведена в стаята си , след което тя легна на леглото си, където миро се отдели от лицето и очите й. Знаем от предишните години, че когато миро се отделя от очите й, тя ще види Иисус.
Всички лекари присъстваха. Всеки един от тях изследваше Мирна според специалността си. Мирна влезе в екстаз към 17:25. Този екстаз продължи около 4 минути, през което време тя каза, че е видяла Богородица. Тогава Мирна се събуди. След възвръщането на сетивата й, тя остана под въздействието на екстаза няколко часа. Въпреки това Мирна се усмихваше и показваше с лявата си ръка към горната част на стаята, като че ли виждаше някого. Когато я попитах: “ Мирна виждаш ли нещо?” още веднаж, тя се задоволи с повтарянето на жеста с ръката си. В 17:34 Мирна ни предаде следното послание от Иисус:
Това е моята последна заповед:
Нека всеки един от вас се върне у дома си.(1)
Въпреки това задръжте Изтока в сърцата си.
От там изгрява нова светлина.
Вие сте излъчването й в свят прелъстен от материализъм, сладострастие и слава,
дотолкова, че почти е загубил чувството си за ценности.
Колкото до вас, запазете вашата Източна идентичност.(2)
Не допускайте вашата воля, вашата свобода и вярата ви в този Ориент да ви бъдат отнети.
Бележка на преводача:
(1)Става въпрос за множеството чуждестранни посетители
(2)Отнася се за вярващите от Близкия Изток(Ориента)
Ето защо за Мирна, чрез този екстаз, или по-точно, чрез това което тя преживя за първи път на Велика Събота, две събития се случиха спонтанно: екстаз, по време на който тя вида Дева Мария и явяване на Иисус във вид на Човек , обграден със светлина.
Бих искал да опиша малък епизод, който се случи преди това. Докато лекарите правеха изследванията си, аз ги помолих да оставят Мирна на спокойствие за малко, тъй като тя често правеше жест с ръката си , за да покаже нещо, както успяхме да видим и в предишните екстази. Имаше дори и намеса от страна на сина й Жан Емануил, който каза: “ Оставете майка ми на спокойствие... дори и сега ли искате да я изследвате!” Това той каза не защото го смущаваше, а от съчувствие към майка си. Тогава Мирна отговори със скромността си и все още под въздействие на екстаза: “ Нека продължат със започнатото, Иисус е тук и Той чака”. След което тя се усмихна защото разбра колко много Иисус Христос уважава труда на хората и колко много Иисус е пълен с нежност и любов. Тя приключи казвайки: “ Иисус е обожаем”.
В заключение, вътрешната светлина на Мирна леко пречеше на зрението й до полунощ, но по късно тя постепенно го възстанови. Тогава Мирна каза следното изречение, което изисква много молитви и време преди да бъде разбрано: “ Мислите ли, че мисията ми е приключила, тя току що започва!” Това е във връзка с казаното от Христос: "Това е моята последна заповед... “
|
